Идеята ми беше да постигна в едно такова описание баланса между плюсовете и минусите на тази част от работата ни, но колкото повече се замислях, виждах абсурдността на замисъла и трудността на задачата, която си бях поставил. Като на всичкото отгоре написанато не трябва да изглежда като оплакване или жалване, защото, няма какво да се лъжем, турнетата са това, на което разчитаме за попълване на финансовите "ями" в личните си бюджети, и колкото и тежки и неприятни да са, ушите ни стават на "фунии", ако чуят дума, започваща с "Т".

На моите близки им трябваха години, за да разберат, че турнето не е екскурзия, да не говоря за познатите си, които винаги казват "Блазе ти!" или "Е, вие не се спряхте!". Какво остава за някой съвсем страничен, незапознат с "материята" човек - гледайки снимките от турнета, той наистина би останал с впечатление, че сме на екскурзия и не правим нищо повече от това да ядем, пием и да разглеждаме забележителности.
Не че не виждаме - случва се да попаднем и на хубави места, но това е доста рядко, и тъй като все пак тези моменти запечатваме на лента, впечатленията са точно обратните.

Със същия успех би могло да се каже за някой, който е минал покрай стадион, че е гледал мача.

Основание най-накрая да седна и да напиша тези редове, без да навлизам в излишни подробности, е една статия, която излезе във в-к "Сега" на 01.11.2004 г. Озаглавена е "За мизерията на един музикант" и е написана от Деси Тодорова.
Авторката доста сполучливо е схванала и описала ситуацията, затова и аз ви предлагам този материал, още повече, че написан от външен на нашите среди човек.

В допълнение към статията бих искал да кажа още:

• Към днешна дата (13.06.2005 г.), близо година след злополучното турне, все още не са изплатени въпросните около 600€, за които става въпрос в статията.
• В статията се споменава за хонорарите, които получаваме на ден (20 - 25€).
  Необходимо, дори задължително е уточнението, че това не са хонорари, а дневни; не са на ден, а на ден, в които има спектакъл - почивните дни се заплащат наполовина или не се заплащат въобще (в интерес на истината сме имали, макар и като по-скоро като изключения, турнета, когато се плащат всичките дни), а дните за отиване или връщане от турне никога не са се заплащали.
• По държавни стандарти в момента дневните командировъчни за страните от Западна Европа са 35€.
• Оригиналната връзка към статията на страницата на в-к "Сега" вече не е активна, но ви я предлагам във вида, в който беше публикувана. Имайте го предвид, ако тръгнете по линковете на страницата - те също са неактивни.