 |  |  |  | |||||||||
 |
|  | ||||||||||
 |  | |||||||||||
 |  |  |  | |||||||||
 то тук работя аз! Това е работното ми място. Пред вас е една моя снимка с колегите.Но фотографът нямаше подходящ обектив като за мен и затова снима отдалеч. Така е във фотографията - като нямаш ноебходимия обектив, избираш подходящ ъгъл или позиция. Сами виждате резултата - колкото и да съм обемен, трудно може да се разбере къде съм! На по-любопитните показвам. Тази снимка е по своему уникална - запечатан е един от редките моменти, в които диригентът е с лице към публиката (не че тук му се вижда (лицето); то и публика няма, защото позираме, но това не пречи на уникалността на снимката!). Когато постъпих през далечната 1992 г., това се наричаше Пловдивска филхармония. Сега, в резултат на правителствената политика на геноцид в областта на културата (и не само там !), се нарича Оперно-филхармонично дружество, тъй популярната абревиатура О Ф Д . Със същия успех би могла да бъде Д О Ф - Дружество с Орязани Финанси, или само О Ф - Отчаяни (може и Откачени) Фанатици, или по асоциация с предидесетоноемврийския Отечествен Фронт - в смисъл, че я караме на гол ентусиазъм... От горното следва, че изпълняваме и опери, т.е. имам и друго работно място. Но за съжаление не мога да ви го покажа, пък и не желая - то не е за показване. Някои го наричат оркестрина, но по-популярното, поне сред музикантите е "кошара" (може би неслучайно понякога се държим като овце). Макар, че на оркестрината в Пловдивска опера повече и подхожда немския израз за оркестрина: "Orkester Grabe" - Както, надявам се разбирате, човек трябва да не е наред да снима подобни "гробници"! |
